The Blind Swordsman: Zatoichi – CGI самураите рулират

И със широко отворени очи, аз пак нищо не вижда

The Blind Swordsman: Zatoichi (2 награди във Венеция ’03 – за режисура и на публиката; Торонто ’03 – Наградата на публиката) се базира на стара легенда(името фигурира в японското кино от 62-ра) за странстващ сляп лечител, увличащ се по хазарт, със скрит наказващ “лошите” меч в бастуна.
В приютилото го поредно градче, солидарността му пресичат две “порцеланови” гейши, жадуващи мъст за убийството на родителите си – повод хирургически прецизното острие на легендарният, изрусен Затоичи да тръгне на хуманитарна мисия.

Zatoichi

Въпреки че има събираща двата края кулминация в духа на комунистически преврат, между силно разработения характер на честолюбив, обслужващ феодала ронин(Таданобу Асано) и харизматичния за бедните лечител (тази дума все я асоциирам с Дънов и дъновизма), сюжетът е преди всичко подчинен на формата.

В противовес на реалистичните схватки и шуртящата навсякъде кръв, Китано е настоявал CGI “самураите” да я представят, като “пръснат от вятъра вишнев цвят”.

Хумористичната нотка е осезаема. Симпатичен е образът на въобразил си, че е самурай местен донкихот, който с копието си галопира като муха без глава.

Заиграващ се с духа на западния уестърн, коренът на злото е системно и методично изкоренен до най-малката матрьошка, а с безапелационна си младежка театралност, модерният мюзикъл-финал, ала К. Саура, действа като бурните аплаузи след края на всяко едно добро представление.

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.