Tron: Legacy – програмист да си, в биодигиталната арена

Tron: Legacy (2010)

Режисьорът на новия Трон – Стивън Козински (на първия от 1982 бе дебютанта Стивън Лисбъргър, сега продуцент) продължава сюжетът отпреди 28 години със сина на Кевин Флин (Джеф Бриджис) – Сам Флин( Гарет Хедлънд).

Сам тръгва да спасява потъналия в киберокеана на собствената си утопия баща, който е и пленник на дигиталния си двойник и зло алтерего, КЛУ.  В биодигиталната арена, където попада Сам юзъри и програми си играят на живот и смърт.

Tron Legacy

КЛУ и преливащата му от изкуствен интелект орда лоялни програми плануват инвазия и тотално форматиране на нищо подозиращите земляни, което кара фамилия Флин да запретне неонови ръкави и да докаже защо човек звучи гордо.

Волята на Дисни е стигнала за първокласна 3D визия и перфектен звук. Daftpunk са на възможно най-точното място, сценарият обаче го няма никакъв.

Супер интересните като потенциал програми КЛУ и ТРОН, са пренебрегнати за сметка на ефектни, но повърхностни пичовски реплики на стария Бриджис, от сорта на “- Човече, бъркаш ми дзена.”. Майкъл Шийн е наелектризиран до мозъка на костите си, ексцентричен, ала Боуи диско-диверсант, Оливия Уайлд от “Д-р Хаус” също е запомняща се като ИЗО-творението на мастер Бриджис, но

“Трон: Заветът”  остава много под нивото на филмите, с които дръзва да се асоциациира

– Star Wars (мода) и Blade Runner и Матрицата (архитектура), “2001” (сценография).

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.