Папата на Гринидж Вилидж (1984)

Препродукцията на The Pope of Greenwich Village e дело на Майкъл Чимино (Година на дракона), но е продължен от Стюърт Розенбърг. Историята е за кръвните и безкръвните връзки, възлите по които участниците се катерят и опитват да изплуват. Замесените са Чарли (Рурк) – италоамериканец, завършващ изреченията с “Капиш”, отговорен към всички, освен към жената до себе си (една ала Флашданс Дарил Хана).  Стегнат около шията му като колумбийска вратовръзка виси третият му братовчед, Поли (Ерик Робъртс).

Поли е таралеж в гащите, произвеждащ проблеми със скоростта, с която комарджиите губят на хиподрума. Уволнени като персонал от поредния ресторант в Малката Италия, двамата каръци кашират торба с пари, собственост на италиански главорез –  Бърт Йънг (Имало едно време в Америка, Роки).

Оцъкленият Бърт както винаги е динамит (само Боб Хоскинс му е по мярка в гнева), тъпче се с пиле докато ругае, пуши и коли навред. 

По тъчлинията са разработени персонажите на Джералдин Пейдж (номинация за Оскар) и екранният й син, корумпирано ченге, което става неволна жертва на куция обир.

Дуетът Рурк-Робъртс е по Чайковски трогателен.

Черният лебед Робъртс, гъвкав като каучук и изразителен като Марсел Марсо показва колко несправедливо се отнесе Холивуд с него към днешна дата. С овладяни до детайл маниери и стайлинг, Мики Рурк към никой друг партньор  не е проявявал такива чувства както към Робъртс, включително Ким Бейсинджър, Фей Дънауей и Каре Отис.

10/10

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!