Подобно на последния Батман, новият стар 007 практикува активно възкръсване. След неуспешна мисия в Истанбул и поет по погрешка куршум, отдалият се на саморазрушително къмпингуване Крейг разбира за тормоза на екс агент над общата им създателка, “М”. Лоялен отвъд логиката,  и твърдо решен да изплува в очите на царицата-майка (Едипов комплекс?), Бонд оглавява парада срещу върналият се с меч блуден син.

23-тото зрелищно, 140 минутно  попълнение за Джеймс Бонд, Skyfall на Сам Мендес, отбелязва 50 годишнината на франчайза с фокус върху корените. Сюжетът няма нищо общо с Казино Роял и Quantum of Solace. Това е бумеранг от миналото(Хавиер Бардем), застигащ със скоростта на цианид организма на отдел М16.

Хиперболите в каскадите са обрани, мадамите са постарому фатални и внезапно смъртни, а техно джаджите са сведени до съдържанието на малко а4 куфарче с валтер и микро радио предавател.  Екзотичните околосветски локации за разлика от предходните разточителни Бонд-опери са изброими на едната ръка.
Хипнотизиран от непокътнатата президентска кърпичка и пламтяща целеустременост на Крейг, понякога забравям колко ми липсва наследената от Шон Конъри иронична усмивчица на Броснън, но после се сещам че сме 21 век, и когато стискаш юмруци е модерно да стискаш и устни.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!