Не е редно да таиш надежди. Ако не можеш да поправиш счупеното.  Макс Рокатански.

Със цели шест награди оскар за 2016, Mad Max: Fury Road Джордж Милър зарадва такова количество хора, колкото би събрал концерт на Зепелин, ако Плант се бе навил да ги събере. И докато второто събитие, освен с шока едва ли би могло разтърси с нещо ново фена, то в продължението на австралийския блокбастър стари филъри няма.

Конвенционалния свят е погребан в радиационен прах, религиите също. Тоест, обичайната ситуация на бибрутален регрес, както бе и досега в поредицата. Човешкият материал е сортиран в 3 вида качество. 1. Що годе здрави индивиди, вечно преследван дивеч, чието име е “банки за кръв”. 2. Генетично счупени нео-нацита, ака Синовете на войната, които ловят и цедят хемоглобина на здравите. И на трето място –  тонове дрипав баласт от просещи вода унтерменшен. Ъндърдълайн са няколко  партизански глутници, които яздят байкове все едно са индиански коне. Призраци на полиси, изпепелени от пустинята.

Любопитно какво би казал един друг гений, Георгий Данелия, авторът на “Кин дза-дза”, за тези равнини от мълчание?
Обитателите на кучешкия ад съществуват, за да хранят семейството на феодала. Безсмъртният Джо.
Понеже светът е пост-апокалиптик, книжнина няма и езикът е необратимо повреден. От уста на уста се предават осакатени морфеми, без правила за правоговор и правопис, със загубени спомени за оригинала. Съответно, името на Безсмъртният Джо е произнасяно винаги с грешки – “Иморто”, “Имортън” и тн. Лексикален пиниз и важен концептуален пласт.
Създаден с огромно въображение и любов, персонажът на Hugh Keays-Byrne е триизмерно лого на Моторхед. Докато обещава на еничарите си отворените порти на Валхала (етническите и политическите импликации са мулти-култи, но без случайни алюзии) ми напомня злия Майкъл Айрънсайд. Безсмъртният Кошчей, пардон, Джо, държи ресурсите далеч от раята. Фрешовете от нулева отрицателна са за войниците му-камикадзета. Преди смъртта (грандиозен детайл) пънк-джихадистите хромират ритуално устите си. За антидот срещу прогресиращата уродливост, разположен в своята Цитадела, Иммортъл Джо ползва мляко. Не какво да е, ами кърма, извличана с маркучи от виметата на взвод разплути дойки (друг грандиозен детайл). Кофти расата вижда надежда в евгениката (зиг-хайл!). По-конкретно в прекрасната анатомия на за няколко фини юници.

Секси-съкровищата са тарантиновски мираж. Златно сечение между невинност, look и стиймпънк пушкала. Репликите – “Кой уби света?”, “Нашите деца няма да стават военоначалници!”са подходящи както за девиз на ООН, така и за парче на Дейвид Бауи. Най-красивата е Спелендид. Rosie Huntington-Whiteley – жената на Стейтъм, бременна с малък цар на войната. Останалите са оковани в девичи пояс, пазени зорко. Толкова зорко, че един от императорите, Фюриоза, Чарлийз Терон, шофьор на бойна цистерна, ги отвлича. Имортъл Джо свиква всички моторизирани отрепки. Сред тях се открояват великолепни графични персонажи като садо-мазо Човекоядеца, Риктус и The Bullet Farmer – “диригент на хора на смъртта”. Нитро-думичките сложени в устите им палят църкви. Единствената надежда на бегълките е в една “банка за кръв”, Макс Рокатански. Философски дистанциран месия по неволя в намордник. Сирена пронизва началото; напомня тази от Шатър Айлънд”. Стартът на роуд-мувито е даден.

Монтажът е ток, играе си с нервите ти. Цветовете са ярки, в другия край на обичайната за антиутопия скала. Автопаркът включва само грозни, обемисти чудовища като Хълк, миришещи на обърнат кръст. Машина със сатанински качества за последно видях в “Джийпърс Крийпърс”. “Сакралните” волани, двеста и незнамколко си паунда огнедишаща китара. Дизайнът във всяка една джаджа е маниашки изпипан. Някои са като от кошмар на H.R.Gigger, други – от делириум на Том Уейтс. Визията, ракурсите, кадровката, йерархията на ценности, малформациите дори, сленгът не на последно място. Хореографията с “овчарските пръти”… Реплики като “В пустошта всичко боли” показват, че е имало смисъл диалогът да “топи” мазнини 20 години. А концепцията за полуживот на пушечното месо – толкова арт, в добрия смисъл на думата. Киноманът ще извади фейсове от “Носферату”, “Ел Топо”, чаркове “Метрополис” и тн.

Биографично и екранно, Том Харди е с нужното крейзи портфолио. Което го прави soul mate на Мел Гибсъновия Макс Рокатански. Само елементът с изкуплението, на Макс и това на Фюриоза, ми слабее, но всяка хероика с ахилесовата си пета.
Кралица, бежанец, уестърн-боец – Чарлийз Терон е чудесна.
Четкат Джордж Милър за основател на пост-апокалиптичния жанр в киното. Съмнявам се това да е булшит, въпреки че филми като “The Last Man on Earth” има и през 60-те.

“Where must we go, we who wander this wasteland, in search of our better selves.”
The First History Man

Mad Max: Fury Road  e огромен кеф. Милър създава вселена, в която функционират непознати жизнени цикли. И многозначителният “цитат” на финала, слагам го в кавички защото е измислен, изяжда, както Ланголиерите паметта, всеки опит за елементарен прочит.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!