киноревю на Haywire (2011)

Във филма Haywire блести основно Джина Карано – спец в смесените бойни изкуства; истинска MMA звезда в живота. (Нещо като Хълк-версия на Саша Грей.)  Содърбърг правилно е преценил силите й и неслучайно именно тя потрошава от бой Юън Макгрегър, Майкъл Фасбиндер и Антонио Бандерас. Наративът подхваща патилата на агент/госпожица Кейн отзад-напред, докато си чака напрегнато свръзката си в крайпътна олющена закусвалня.

Секунди по-късно, Чанинг Тейтъм пръв отнася шамарите й.
Въпреки смъртоносните си умения Кейн, уязвима от миналото си, е просто марионетка в ръцете на безскрупулните си работодатели от ЦРУ. В момента в който шефовете трябва да си измият ръцете, след съмнителна мисия в Барселона, тя става следващата поръчка. Схватките са суперреалистични, почти изцяло ръкопашни, без каскади на дубльори и компютърни ефекти. Ленатата е стегната, саундтракът е отличен.

От много екшън и интилигентни жанрови намигвания  обаче, психологически характерите са едва скицирани, а комичността на Бандерас пък хич не се връзва с правителствената тежест на Майкъл Дъглас.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!