Петорката на седмицата


Citizenfour.2014

Citizenfour(2014) трябва да се гледа веднъж годишно за поддържане състоянието на будност. Разбира се, изнесените скандални факти за поголовно незаконно следене на гражданите от правителствата по цял свят, към днешна дата навярно са още по-шокиращи.  Редом до Джулиън Асандж, Едуард Сноудън е истински герой на нашето време, когото телевизионният Mr. Robot/Rami Malek може само да копира. Филмът включва интервюта със Сноудън в хонгконгската му хотелска стая, със журналисти от Гардиън, малко преди бомбата със секретните уличаващи протоколи да бъде пусната. Тромавата хватка на държавните пипала впоследствие е  документирана с методична последователност.

Anomalisa-2015

Anomalisa (2015) е ненормално изчанчен, но какво друго сте очаквали от Чарли Кауфман (Адаптация, Да бъдеш Джон Малкович). Действа като отчаян вопъл срещу нормата на доброволно обезличаване. Перфектната анимация (нищо общо с Дисни, Пиксар и тн.) пресъздава класическия проблем със самотата, в една зловеща мета-реалност, където идентичността е размита, лицата роботизирани, а гласовете унифицирани.

 

Ripley’s Game oт 2002 е стилно издържано европейско бижу в мрачната поредица за циничния и чувствен антигерой на Патриша Хайсмит. Режисьор и съсценарист е Liliana Cavani (Francesco (1989), което обяснява подчертания афинитет към перфидна изисканост, бликаща на талази от Джон Малкович. Пипнатият му образ на тих социопат, поголовен ерудит и жесток но справедлив кукловод, буди нездрава симпатия, както легендарният герой на Ханибал Лектър, впрочем. Присъствието на Рей Уистън е бонус откъдето и да го погледнеш. Откриващият диалог – сблъсък на две класи, се помни далеч след финала.

Освен “Човекът на луната” и “Блясъкът на чистия разум”, “Шоуто на Труман”(1998) е третият филм на Джим Кери, който няма нищо общо с останалите в биографията му. Това е ултимативната и най-свирепа антиутопия на тема сериалитита(по Мартина Вачева) и воайорски зрелища. Голям Ед Харис в ролята на наемен демиург. Адмирации и за Пол Джамати, явно носещ късмет на титуляра.

“Няма по-добро от насилието в областта на доброто общуване” казва “мадоната на траш литературата” Виржини Депант. Същата стои зад еякулиращия от секс, порно и куршуми Baise-Moi/ Rape me. Mрачната, ожесточена история e поверена на реални порно актриси. Карен Ланком вече не е сред живите, докато ХХХ клипчета с Raffaëla Anderson има бол. Двете, достатъчно набрали от извергитe, с които са си имали работа, късат синджира и отстрелват де що видят задник. Valar Morghulis. Някои ще се сетят за Monster и Валери Соланас.

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)