Семейство Фенг

fang femily

С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, а за забавен, комерсиален поп-продукт с мейнстрийм топ-звезди.
Кристофър Уокън и Maryann Plunkett са двойка екстравагантна артисти, отдадени на страстта си да друсат статуквото където и както могат, в мащаба, който личните им средства позволяват. Те презират нагласената стерилна платформа на галериите и атакуват улицата незащитени от институции. Целта им е романтично необходима –  този, който се случи в епицентъра на пърформънса им да се постресне и да погледне наоколо по нов начин. Фокус на микро- саботажите са поп-брандове, предразсъдъци и закостенели нрави. Акциите планират прецизно и професионално. Помощници в семейните флашмобове са собствените им две деца, наричани семпло А. и Б. С годините А. и Б., порастват и пънкарията им идва в повече. Бунтът се е превърнал в мултиплицирана атракция и съпътстващ етикет, очакванията към тях ги объркват. За успешна социализация те трябва да се еманципират от родителското анархо-тяло и от сензация за жълтата преса да се превърнат в нещо обществено по-приемливо и ниско.  Никол Кидман (А.) става актриса, а Джейсън Бейтман (Б.) – писател. Отровното съмнение, че са предали фенг-философията и са кастрирали креативността си вирее у тях паралелно с желанието да загърбят веднъж завинаги “грешките на растежа” и да се отдадат пълноценно на кариерата, с всичките й условности и неизбежен конформизъм.  Освобождаващото решение иска своя катализитор. Във филма той е грандиозния нов проект на Фенг-старши, ориентиран към наследството. Наследството в двоякия смисъл на потомство и завет.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Paterson

Paterson movie

Новият Джармъш не извиква осакатяващо удоволствие. Подобно Пикасо и Джим(63) явно става жертва на инфантилния импулс да се завърне към детското в рисуването. И въпреки внушителната сбирка приятни автоцитати, в крайна сметка Патерсън е от полза на киномана колкото мокър кибрит.
Адам Драйвър върти геврека в едноименната дупка от Ню Джърси, излюпила поета Уилям Карлос Уилямс и ешелон дребни величия, закарфичени зад бара. В еднофамилна къщичка вечер драйвъра го чакат една яка индийка и един английски булдог – атмосферата е мечтателно-приповдигната като в коледен разказ на О’Хенри. Индийската амели пулен мечтае да стане дизайнер, кънтри певица или поне сладкарка. Тя е артистична, красива и няма нищо против мизерията, напротив – силно подкрепя момчето си в писането. Монотонния делник с неизменния маршрут работа-вкъщи главният герой понася стоически, направо с дебилна невъзмутимост. Ден след ден – това е хронологически пресъздадено, вкъщи, в буса, след работа в уединение сред природата той движи химикалката, пълнейки тайния си бележник със семплата хайку поезия на Рон Паджет, любимец на Джармъш.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Nocturnal Animals

nocturnal animals

Откриващите кадри на Nocturnal Animals уязвяват смъртоносно пуриста: огромни вертикални пана инсталирани в упадъчно-белия интериор на ЕлЕй галерия за съвременно изкуство. Върху плазмите, жени (50-60 год.) с набраздено наднормено тегло, с кабаретни грим и атрибути развяват одеяла от плът на забавен кадър. Лицата им пръскат нездрави струи на реваншистки ентусиазъм. От инфантилната ода бие студена, симфонична пот -кадрите са покрепени от шибано-гениалния поляк Abel Korzeniowski, работил с Форд и в A Single Man. В залата на галерията на постаменти лежат хиперреалистичните скулптури на подобни ХХL моделки. Естетически бунт? Не. Дежурен фон за развратно-скъпо питие.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

В часовата зона на “Слава”

stefan-denolyubov-v-slava

“Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.”
Светослав Тодоров

Българското кино е в интересната позиция да привлича устойчив и все по-голям международен интерес през последните няколко години, но без това генерално да променя усещането, което етикета “български филм” носи за средния зрител в самата страна – този, който очаква информацията да дойде магическа сама при него, не се събужда с Indie Wire и може да зададе въпрос като “ако този филм печели награди, защо го няма в кината?”. Получава се среда, в която най-позитивните отзиви, които може да намерите за български филми, често се оказват на английски и то от сериозни места.

Възможно ли е местен филм да обедини по-запознатите и по-широката аудитория? Може би най-отличителната черта на “Слава”, третият пълнометражен филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, е именно, че излиза от нишовостта. Той е точно толкова сериозен, колкото трябва и забавен – където трябва. Хуморът е дори от полза на драматичните моменти – усещането, че наблюдаваш среда от хора, в която всеки егоистично дърпа тези около себе си в своята посока, идва като послевкус. “Слава” е възприемчив, без това да е за сметка на качеството. Филм, който можеш да препоръчаш както на киномана до теб, така и на тези хора, които са направо горди с това, че не са гледали нищо местно от “Източни пиеси” насам.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Константин Трендафилов

Константин Трендафилов

фото: Димитър Стефанов, offnews.com

 

Новият гост на рубриката стигна до нас, след като трусовете предизвикани от забилата се дълбоко в сърцата на стотици млади хора негова дебютна книга преминаха във вибрации, позволяващи да се държим на краката. За кого се сещаш, когато се сещаш за някого? селектира най-доброто от поезията му, появила се преди това на порции (с изключение на няколко парчета) във фейсбук и в личния му блог. Прочетохме томчето и ни хареса. Много.
Уверено-лични и наперено-раними, стиховете му мятат оптична връзка до сърцето. И при добре инсталирани емо-настройки, би могъл да наблюдаваш вътрешния си пейзаж толкова дълго, колкото изкъсо си си обичал реалните любови.

Константин Трендафилов(26), творчески директор на Saatchi & Saatchi. Бог на думи.

 

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Светослав Тодоров: Защо сме в 80-те?

14303731_10154426720885119_735509644_o
Stranger Things (2016-)

“80-те са като че ли перфектната среда – любопитството към иновациите е близо до днешното, но периодът е достатъчно далечен, за да изглежда неопитомен, екзотичен.”

 

Ако в този момент някой снима сцена, в която героят слуша музика от обикновени iPhone-ски слушалки, то когато филмът излезе, моментът ще бъде неавтентичен – героят е твърде възможно вече да има AirPods. Ако той/тя слуша музика през някое минало десетилетие, единственото предизвикателство е достоверността в пресъздаването на средата. А това все повече се превръща в изкуство само по себе си. Stranger Things показа как можеш да се оставиш напълно на поп културната носталгия и това всъщност да не бъде просто подправка, а реална основа на сериала.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes