С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, а за забавен, комерсиален поп-продукт с мейнстрийм топ-звезди.
Кристофър Уокън и Maryann Plunkett са двойка екстравагантна артисти, отдадени на страстта си да друсат статуквото където и както могат, в мащаба, който личните им средства позволяват. Те презират нагласената стерилна платформа на галериите и атакуват улицата незащитени от институции. Целта им е романтично необходима –  този, който се случи в епицентъра на пърформънса им да се постресне и да погледне наоколо по нов начин. Фокус на микро- саботажите са поп-брандове, предразсъдъци и закостенели нрави. Акциите планират прецизно и професионално. Помощници в семейните флашмобове са собствените им две деца, наричани семпло А. и Б. С годините А. и Б., порастват и пънкарията им идва в повече. Бунтът се е превърнал в мултиплицирана атракция и съпътстващ етикет, очакванията към тях ги объркват. За успешна социализация те трябва да се еманципират от родителското анархо-тяло и от сензация за жълтата преса да се превърнат в нещо обществено по-приемливо и ниско.  Никол Кидман (А.) става актриса, а Джейсън Бейтман (Б.) – писател. Отровното съмнение, че са предали фенг-философията и са кастрирали креативността си вирее у тях паралелно с желанието да загърбят веднъж завинаги “грешките на растежа” и да се отдадат пълноценно на кариерата, с всичките й условности и неизбежен конформизъм.  Освобождаващото решение иска своя катализитор. Във филма той е грандиозния нов проект на Фенг-старши, ориентиран към наследството. Наследството в двоякия смисъл на потомство и завет.

Прочети още »