The Walk
Публикувано от Anton в Адвенчър, Биографичeн, Крими на 21.08.2017
На 7-ми август 1974-а светът става свидетел на зрелищната акция по преминаване на въже, опънато между двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк. Автор на спектакъла е соло-въжеиграчът Филип Пети, сега на 73. Приковаващощо 411 метра по-надолу погледи действие продължава 45 минути, преди властите да арестуват ексцентрика, известен отпреди с изненадващи институциите разходки в облаците.
THE CIRCLE
THE CIRCLE/КРЪГЪТ(2017) e дело на James Ponsoldt, автор на The End of the Tour, и това беше единствената причина да го гледам. Заглавието експлоатира сковаващата перспектива малкото ти оставащи свободи да бъдат ограничени от зъл алианс между програмисти и корумпирани политици. Комиксов контраст, като в Готъм сити. Не че не звучи достоверно – персоналните ни данни в нета са стока в обръщение, но не бива да бъркаме знаците на предупреждение с тези на параноя. Човек е готов на всичко за да разсее тревогата си. Болшинството потребители с нездрав кеф ще се залепят на екрана. Страховете им са екстраполирани за пореден път в холивудска продукция с бонбонени лица, рекламистки монтаж и математически изчислена във фокус групите на предварителни прожекции драматургия.
Фотоувеличение
Преди се чудех дали “Фотоувеличение” с мистериозния си ореoл на недостижимо интелектуално кино не е просто модно преувеличение, набрало скорост в средите на гъвкави и устати културтрегери, зациклили фатално на culture beat-а от 60-те. Първото гледане преди години обаче размаза дразнещото жужене на дребнавите ми подозрения, а второто, наскоро, изчисти останалото петно от тях. Blow up (1966) е по разказът на Хулио Кортасар “Лигите на дявола”. Не съм го чел, но разбрах че в Аржентина така наричат реещите се във въздуха наесен паяжини. Заглавието на Антониони няма как да не възпали пристрастия у всеки, уважаващ мозъка си индивид. Томас, модният фотограф на Дейвид Хемингс, протагонист във филма, съучастнически ни разхожда с ролсройс* из периферията на историята. Това са различни локации на Лондон: приют за бездомни – златна мина за черно-бели снимки, антикварен магазин с реквизит от вкаменени истории, концерт на Yardbirds владеещ напушена масовка, шикозно фотостудио с моделки, дошли от бъдещето на “Степфордските съпруги”. Посещава и приятел, млад абстрактен живописец, който споделя общото им ноухау – “започвам отнякъде, после се хващам за нещо и продължавам около него. Подобно криминалист – улики”. После, Томас, почти безмълвен, с калкулирана чувственост отстрелва кадър след кадър шарено-шумни старлетки в собственото си жилище. В края на сесията ги смита, като шалове коприна.
Магнолия
2015-а Пол Томас Андерсън окачестви шедьовъра си от 1999-а като твърде дълъг, каза и че би променил траекториите на няколко от историите (това, апорпо, по-уместно би стояло за Inherent Vice). Любопитно как би изглеждала тогава лентата при положение, че за феновете историята на десетимата души, чиито разбити животи по съвпадение се пресичат и сега е предмет на обожание. Героите на Том Круз, Филип Бейкър Хол, Джулиан Мур, Джон С. Рейли, Филип Сиймър Хофман и Джейсън Робардс, Томас Джейн, Майкъл Бауън и Мелинда Дилан обитават долината Сан Фернандо в Лос Анжелис. Местата им в обществото отдавна не компенсират липсата на лично удовлетворение и щастие. Всички те са жертви на страх от смъртта, раздуто его, егоистична мегаломания, пропадане с десетилетия в пороци и семейни злоупотреби – кой не е така? Общото между им е крещящата липса на любов, неотложната нужда от смислено обяснение сега и веднага, на зеещия зад ъгъла хаос. Прочети още »
Облаците на Силс Мария
Публикувано от Anton в Драма, Европейски на 19.07.2017
Clouds of Sils Maria (2014) е интелектуална драма, написана и режисирана от Оливие Асаяс (Boarding Gate, Personal Shopper) специално за Жулиет Бинош.
Световноизвестната актриса Мария Ендерс (Жюлиет Бинош) пътува за Цюрих, където трябва да получи театрална награда за цялостен принос. Придружава я асистентката й Валентин (Кристен Стюарт). По пътя към швейцарските планини научават за смъртта на писателят и режисьорът, направил навремето Мария звезда. Пиесата-пробив е била за болезнената връзка на полюсните Хелена и Зигфрид. Сега Мария получава предложение отново да играе в дебютната си пиеса, този път като зрялата жена, която младата героиня тласка към самоубийство. Прочети още »
Aloha
Публикувано от Anton в Адвенчър, Драма, Романтичeн на 03.07.2017
Aloha изгледах заради Бил Мъри – ексцентричен билионер мегаломан, със съвсем конкретни амбиции за персонална хегемония там горе, в небето, нещо като антипод на почти канонизирания Ричард Брансън. Брадясала мутра и крив косъм за усмивка са целия му необходим реквизит. Мъри все пак не е единствения свеж полъх в комедията на умния и подбиращ проектите си Cameron Crowe (Джери Макгуайър, Почти известни, Ванила Скай – римейка).
Браян Гилкрест/ Брадли Купър е лавиращ между всякакви лагери оръжеен консултант с топ хонорар. Привлечен е от Мъри за да хвърли златен (буквално) прах в очите на прагматичния крал (с як тишърт) на местните, докато под носа на щатското правителство и военновъздушен флот се подготвя изстрелване на сателит натъпкан с оръжия, нещо като троянски кон, с цел е да саботира мира globally.
Последни коментари